Основател на школата според преданието е Витан Карчов /Викентий/ от Трявна. След него със зографство се занимават синовете и внуците му - над 100 зографа - Папа Витан Стари, Папа Витан Млади, Йоаникий Папавитанов и др. Друг известен зографски род от Трявна е Захариевият, който също дава множество зографи - Кръстьо Захариев, Цаню Захариев, Кънчо Захариев, Кою Цанюв, Симеон Цанюв и др. Иконите се характеризират с красиви лица, богати дрехи, покрити с цветя. Поредица от ранни икони с дати и подписи от 1798 г. се пазят в Отдела за средновековно изкуство на Националната художествена галерия в Криптата на храм - паметника "Александър Невски". Съществуват стотици селища, в които има икони на тревненци. Тревненските икони имат разпространение върху широка географска територия - достигат до Тулча и Добруджа, а на юг конкурират Самоковската и Банска школа — в Ковачевица, Драглище, край Банско. Дейността на школата продължава до началото на XX век. Зографите от Трявна работят също така резба и стенописи.
Ранният етап на резбарската школа е представен с резба по иконите. В Трявна се правят прекрасни резбовани тавани. Особено прочути са таваните на Даскаловата къща и съревнованието при тяхното изработване. Резбата се развива като равностоен елемент наред с иконописта. Работа на тревненци са всички иконостаси в Северна България. Тревненски иконостаси, двери, тронове и аналои има и в Румъния. Те работят също така и в Подбалканската долина — Казанлък, Калофер, Сливен. В Калофер се създава подшкола, подчинена на Тревненската, както и в Ново село -създатели на иконостаса в ц. "Свети Илия" в Севлиево, иконостаса на "Никуля църква" в с. Гумощник и др. 
  Стенописи от тревненски майстори има в ц. "Свети Архангел" в Трявна в проскомидийната ниша и в олтара, като стилистично отговарят на стилистиканата на иконите. Други стенописи от Тревненската художествена школа има в ц. "Св. Петка Мулдованска" край Асеновград, където са работили представители на Захариевската фамилия и в Раковишкия манастир  където са зографисвали трима тревненци през 20-те, 30-те години тна XIX век. Стенописи на Цаню Захариев и Кънчо Захариев, както и техни икони има в църкви в района на Добрич. Тревненските майстори освен зографи и резбари са и много добри строители и архитекти. Майстори от Трявна строят в територии, които се простират до Румъния и Близкия изток и в годините след Освобождението. 
В Трявна работя и жени-зографки - Кина Калчева и др. Функционира домашна манифактура за икони и малки домашни иконостаси.
Паралелно с високия стил на школата съществуват и примитиви, привличащи със своята яркост и своеобразие, едновременно смешни и наивни, с искреност, която завладява. Забелязва се недостиг на светлосянка, любов към детайла и занимателното. Примитивите нарушават баналната правилност и са адресирани към определени слоеве от населението. Такива са иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър" в Криптата.
Забележителен паметник на Тревненската художествена школа - иконописна и резбарска е църквата "Св. Архангел" в Трявна. Иконостасът показва богатите възможности на школата с резбата и иконите си. Множество икони са показани в иконната сбирка в храма, както и в Музея "Тревненска художествена школа". Резбар на иконостаса в ц. "Св. Архангели" и Папа Витан Млади, творил през 20-те - 30-те години на X IX век, изтъкнат иконописец и резбар. В "Св. Архангел" има множество негови икони, както и творби на неговия брат Симеон и на Йоаникий Папавитанов. Иконите им са с голям размер и се характеризират с рафинираните образи и разказвателния си сюжет. Икона "Св. Богородица Страдаща" от ц. "Св. Архангел" на Папа Витан Млади - в иконната сбирка на храма - с голям размер, разказвателен сюжет, по известната картина "Матер долороза" на Гуидо Рени - Богородица наранена от кама, пред нея Разпятието, тема, често разработвана от Тревненската школа. Икона "Архангел Михаил" от ц. "Св. Архангел" - Йоаникий Папавитанов, син на Папа Витан Стари. Други негови икони са: "Света Богородица" и "Христос" от Къпиновския манастир, "Христос" от ц. "Свети Архангели" -Арбанаси, "Великомъченица Варвара" - от Севлиево, "Свети Димитър" от ц. "Св. Йоан Предтеча" - Габрово, "Света Богородица" от ц. "Св. Троица" - Габрово. Характеризират се с изтънчен колорит и замечтан израз. Други икони на Папа Витан Млади е имало в ц. "Св. Андрей" в Преображенския манастир. Запазени са само няколко икони на Папа Витан Стари - "Христос" и "Богородица" в Криптата, "Св. Никела" - в Църковния музей, "Архангел Михаил" - с 8 житийни сцени и "Св. Никола" - с 12 житийни сцени - в Къпиновския манастир.

източник:www.bg-istoria.com