Кубизмът е авангардно течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така, че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно. Конструиране на обемни форми от плоскостни и прости геометрични фигури, разлагане на сложните форми на по-прости. Деформация на реалните обекти,стремеж към представяне на обекта от множество гледни точки върху двуизмерната повърхност, за да се отрази най-добре същността . Движението води началото си от 1906 г. и неговите първи представители са французинът Жорж Брак и испанецът Пабло Пикасо. И двамата живеят в парижкия квартал Монпарнас и са повлияни от късните творби на Пол Сезан, африканското племенно изкуство и либерийската скулптура. Терминът „кубизъм“ е използван за пръв път през 1908 г. от френския критик Луи Воксел.