DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Стилове в живописта

Някои по-важни стилове в живописта

Западни стилове

Модернизъм

Модернизмът е общо понятие, с което се назовава период в развитието на живописта, който обхваща края на XIX век и началото на XX век. То се противопоставя на реализма, като има черти на декадентство и мистика. С неговото име се свързват течения като абстракционизъм, експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм, футуризъм, попарт и други.Импресионизъм
 

Импресионизъм

Импресионизмът възниква във Франция в края на XIX век. В основата му стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и цветовете, за да се постигне по-натуралистично предаване на тоновете в живописта. Художниците импресионисти рисуват в ярки цветове, сред природата, а не в ателиетата. Те използват нова техника, а и предмет на тегните картини са обикновените хора, а не богове и царе. Най-видни представители на тази школа са Едуар Мане, Клод Моне, Пиер Огюст Реноар, Алфред Сисле, Камий Писаро.
 

Абстракционизъм

Абстракционизмът възниква през XX в. и е вид модернистично направление, което се отличава с откъснатостта си от действителността. Една от целите му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикат различни асоциации и емоции. Видни представители са Василий Кандински, Казимир Малевич, Пийт Мондриан, Хилма аф Клинт, Франтишек Купка, Джаксън Полък.

 

Експресионизъм

Този стил се появява в края на XIX век и началото на XX век в европейското изкуство. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е въведен от немския художествен критик Вилхелм Ворингер през 1911 г. Центрове на експресионизма са Дрезден и Берлин.
 

Кубизъм

Кубизмът възниква в края на XIX и началото на XX век. Той е авангардно течение в живописта, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорции, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.

Най-видният представител на кубизма е испанецът Пабло Пикасо. Той живее в парижкия квартал Монпарнас и е повлиян от Пол Сезан, африканското племенно изкуство и либерийската скулптура.

 

Маниеризъм

Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство в Европа възникнал около 1520 година. Развива се като продължение на Високия Ренесанс и по-конкретно под влияние на Микеланджело. Характеризира се с издължени фигури, неестествени пози, студенина и липса на психологизъм при портретирането. Основни представители на маниеризма са Пармиджанино, Бронзино, Ел Греко. В Италия учениците и наследниците на големите майстори от Ренесанса виждат своята основна и главна задача в това да усвоят техния маниер на рисуване. Поради тази причина се появява името маниеризъм.
 

Барок

Барокът в живописта навлиза около 1600 година. Акцентът на бароковия стил се измества от духовитостта и интелектуалността на маниеристите от XVI век към един по-първичен и обикновен подход, лесно разбираем за сетивата. Той въвежда една по-директна, проста и драматична иконография. Зачатъчни идеи на барока могат да бъдат открити още в работите на Микеланджело. Бароковото изкуство възприема някои героични тенденции от Анибале Карачи и неговия кръг и намира вдъхновение при други художници като Кореджо, Караваджо и Федерико Барочи. В живописта формите на барока са по-широки от тези на маниеристите, по-недвусмислени и не толкова тайнствени и мистериозни.
 

Рококо

Рококо е стил в живописта, възникнал в началото на XVIII век във Франция. Разпространява се главно в Западна и Централна Европа, но също така и в Русия. След Франция, най-широко приложение стилът намира в Германия. Отличава се с грациозност, лекота и интимно-кокетен характер. Заменя тежкия барок. Докато барокът въплъщава монументалната тържественост, рококо предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове - розово, синьо, зелено и бяло. Към средата на XVIII век, рококото отстъпва място на неокласицизма.
 

Неокласицизъм

Неокласицизмът е стил в живописта, който се отличава от предшественика си барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението, за тях определящи са разумът, общественото начало и рационализмът на новото време. Те черпят сюжети от древната гръцка и римска история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. Един от най-видните представители на неокласицизма е Жак-Луи Давид, а сред най-популярните негови картини са „Клетва на хорациите“, създадена пет години преди Френската буржоазна революция и е „Смъртта на Марат“. Този стил доминира живописта в Европа от средата на XVIII-ти до началото на XIX век. Неокласицизма отговаря на помпозността на стила рококо с много по-изящни и стилизирани линии.
 

Наивизъм

Наивизмът е стил в живописта, който се характеризира с детска опростеност и наивитет на рисуване. Стилът възниква и се развива в края на XIX век и началото на XX век. В определени периоди от своето творчество към този стил могат да бъдат причислени Паул Клее, Пол Гоген, Михаил Ларионов и много други.
 

Романтизъм

Романтизмът е стил в живописта, който се заражда от края на XVIII век в Стара Европа и достига своя апогей по времето на индустриалната революция. Той е символичен бунт на аристократичното общество, преобразено от ерата на Просвещението, срещу използването и по-точно преекспонирането на формалните методи за обяснение на природата и нейните явления. Във френската живопис за основоположник на романтизма се приема Теодор Жерико. Един от най-ярките му представители е и Йожен Дьолакроа. В германските земи след края на Наполеоновите войни прераства в цяла школа - най-известната от които е Хайделбергската. Поколението на романтиците отрича идеалите за всевластието на разума и доминацията на науките над изкуството и търси утеха в света на чувствата и емоциите.
 

Реализъм и социалистически реализъм

Реализмът е направление в изкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Възниква през XIX в. Социалистическият реализъм (съкратено соцреализъм) е направление в изобразителното изкуство на XX век, тясно обвързано със социалистическата идеология. Други разновидности на реализма са социален реализъм, който представя обективна картина на обществото със засилен интерес към неговите слабости и натурализъм - представя най-грозните страни от живота.

Сюрреализъм

Сюрреализмът възниква в края на XIX и началото на XX век от стремежа да се освободи разума и да се изрази подсъзнателното. Художниците се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък. Терминът е въведен през 1917 г. от Гийом Аполинер. Основите на движението са положени през 1924 г., когато поетът Андре Бретон публикува първия „Манифест на сюрреализма“. В тази книга той изразява убеждението, че рационалното мислене подтиска творческите сили и въображението и се отразява негативно на артистичното изразяване. източник :artacademy.alle.bg

 


{START_COUNTER}