Основатели

Банската художествена школа е обвързана с другите школи хронолически и решава същите художествени проблеми. Специфични задачи са породени от връзките с просветителските проблеми на българското Възраждане. Основателите Тома Вишанов - Молера и Димитър Молеров са близки с Неофит Рилски. Забелязват се особени интонации в тяхното развитие. Влиянието на Русия навлиза по книжовен път. И тук има множество изображения на светите братя Кирил и Методий. Възходът на школата е едновременно със Самоковската художествена школа. Зоната на разпространение е в района около Банско, на юг по течението на р. Струма и до Атон, в Рилския манастир и в близост до Самоковската школа.
Тома Вишанов - Молера се появява в периода около Наполеоновите войни. Отведен е от керваните на търговците от района в "Немско" и учи там - вероятно във Виена. Връща се в България през 80-те, 90-те години на XVIII век. Има връзки с елита на град Банско -търговци, лихвари, хора с ново национално самочувствие, пътуващи по света. Още в 1750 г. хаджи Вълчо от Банско е ктитор в Хилендарския манастир на Атон. С негови дарения е построена една четнвърт от Хилендарнския манастир в 1757 г., параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар с ктиторския портрет на Хаджи Вълчо в близост до килията на Паисий, църквата "Успение Богородично" в Зографския манастир и килията "Черни вир". Лаврентий - игумен на Хилендарския манастир и брат на Паисий Хилендарски е също от Банско. Градът е истинско духовно огрище. В тази среда се създава художествената школа, която поставя високи изисквания към художниците.
Тома Вишанов иска да бъде европейски художник. Като образован в чужбина, той използва познанията си, включва елементи от стиловете барок и рококо, но това предизвиква противодействие в България. Произведенията му вероятно са били обявени за католически.
Сборна икона от Митрополитската църква в Благоевград от началото на XIX век убедително може да се свърже с ранния период от творчеството на Тома Вишанов. Забелязват се типичните за него лица -с изпъкнали очи и чела, специфичен негов типаж. Иконата представя Разпятие с евангелистите и сцени от живота на Христос, с богата орнаментация с барокови мотиви. Представено е ново разбиране за пространството и за композицията. Нарушена е фронталността, иконата е превърната в картина. Забележителна икона с образа на Христос, произхождаща от Разлог, сега в музея в Банско, представя изтънчено лице в духа на Веласкес. Може да се определи като един от най-интересните образи в нашата иконопис. Група икони от Добринище - "Кръщение", "Разпятие" - кръст, в музея в Банско, показват испанско и немско влияние, експресивност. От най-ранните произведения на Тома Вишанов е иконата "Йоан Кръстител" с подчертан драматизъм и сгъстяване на израза. Иконата "Света Богородица" от музея в Банско е датирана в 1790 г. Отличава се с издължаване, финес, изобразяване на възрушна среда, потоци, които трептят. Иконата "Св. Богородица" от 1815 г. показва признаците на компромиса - тихажът е същия, но има кокетен израз и втвърдяване на формата. Иконата "Възкресението на Лазар" от ц. "Св. Троица"също вероятно принадлежи на Тома Вишанов - включва образите на апостолите и градена гробница. Иконата "Успение на св. Иван Рилски" от Художествената галерия в Кюстендил представя две светлинни полета - реално и мистично. Царски двери от резбован иконостас от XIX век - в музея в Банско, представят типичната палитра на Тома Вишанов, екзалтация, която граничи с театрализацията. Някои автори предполагат съществяването на връзка на Тома Вишанов с изработването на прекрасния иконостас в гробищната /горялата/ църква в Банско. Ако авторството на иконостаса е много спорно и по-скоро може да се причисли към второто поколение зографи в Банско, то е сигурно авторството на Тома Вишанов в иконите на иконостаса от 1808 г. - "Богородица с младенеца", "Йоан Кръстител", "Христос", "Св. Георги", "Св. Димитър", "Св. Матий"г^'Св. Тодор" и др. Иконите са силно пострадали при можара в 1958 г. и вече трудно може да се съди за тяхните качества.
Стенопис на Тома Вишанов - Молера от 1798 г. се намира в абсидата на ц. ""Св. Лука" в постницата "Св. Лука" в Рилския манастир. Той го представя като завършен художник. Фигурите на ангелите летят, има въздушност и богати драперии. Тома Вишанов е решил творбата си в духа на Вато и Фрагонар. Той разлага цветовете, прелива ги, използва нова палитра. Използва смесена техника на базата на фреското. Той не продължава да работи в същата църква, а стенописите са поръчани на друг зограф. Вероятно е предизвикал недоволство с различната трактовка на образите. По-късно в 1811 г. Тома Вишанов работи стенописите в църквата "Покров Богородичен", която също се намира в постницата "Свети Лука" на Рилския манастир. Той рисува стенописите в притвора на църквата - сцените "Покров Богородичен", "Коронацията на Богородица", "Богородица -Живоносен източник", "Изгонване от Рая", "Митарствата на душата", "Праведно и грешно изповедание. В нравоучителните сцени са включени изображения на грешнииц, на дяволи с надпис "ефиоп" -влияние на руски печатни наръчници, както и най-ранното изображение на разпънат монах. Използвани са множество орнаменти, гирлянди, птици, небе със звезди. В абсидата на църквата е изобразена Богородица, заобиколена от ангели.
Димитър Молеров, син на Тома Вишанов, принадлежи към второто поколение бански зографи. Името му се среща в надписите също като Димитро Разлоги, Димитри х. Тома Икономович, както и подписи с тайнопис. Той е с по-малък талант от баща си, но по-трудолюбив, методичен и популярен. Помага в работата на баща си в църквата "Покров Богородичен" в Рилския манастир заедно с Неофит Рилски. В разработката на някои икони също работят съвместно. От 30-те години на XIX век работи в Рилския манастир самостоятелно -стенописи в метоха "Пчелино", в параклиса "Архангелски събор" в жилищните крила на Рилския манастир, а в параклисите на централната църква "Св. Никола" и "Св. Иван Рилски" - заедно със сина си Симеон Молеров. Изобразява множество историзиращи образи - св. св. Кирил и Методий, български светци, ктиторски портрети.
Димитър Молеров е много продуктивен. Той е автор на повече от 100 икони. Сред тях са иконите "Богородица Умиление" -около 1840 г. - сега в музея в Банско, венчилка от с. Гостун - с "Разпятие" и образите на евангелистите, а от другата страна "Кръщение". Негови икони има в църкви в множество села в района на Банско.
Стилът на Симеон Молеров - внук на Тома Вишанов -Молера е най - твърд. В някои от иконите той принизява своята взискателност. Негови икони, които не са с много високо качество има във възрожденската църква в с. Добърско - икона "Въведение Богоридчно". Той има свой типаж, който изобразява в иконите. Иконата "Св. Никола" от Тешево - в музея в Банско - представя светеца в цял ръст, в много рядка иконография. Иконата "Сретение" на Симеон Молеров е в църквата "Света Троица" в Банско. Група икони от манастира "Зограф" на Атон съшо могат да се свържат с името на Симеон Молеров - икона "Св. св. Кирил и Методий", икона "Архангелски събор" - в манастирската трапезария - рядка й късна тема, включваща образите на Христос и апостолите . Рядката икона "Символ на вярата" - основните постановки на вярата, всеки символ илюстриран в отделна композиця. Иконата "Архангелски събор" съдържа специфичната за Банската школа тема, а иконата "Зографските мъченици" - представя 26 различни типажа. Симеон Молеров е сред последните зографи, които работят на Атон.
Художникът Велян Огнев е преселник в Банско, но се включва активно в художествения живот и заема важно място в художествената школа. Той рисува стенописи, като . цялостно реализирана негова концепция може да се види и днес в собствената му къща - Веляновата къща в Банско. Това е един от най-добрите образци за възрожденски интериор у нас. Представени са множество интересни образи - конник, вълк, орнаменти, различни от алафрангите в пловдивските къщи, акцентът е към декоративно-занимателната страна. Реализирана е цялостна програма за естетическото обогатяване на един дом.
През 80-те и 90-те години на XIX век се наблюдават късните прояви на школата, свързани с примитивизъм и упадък. Школата продължава работата си и връзката с просветителските тенденции. Работят родовете Сирлещови и Голеви. Характерни за периода са стенописите в църквата в с. Бистрица край Банско от 1882 г., дело на примитивистите Михаил и Йоан Голеви. Те имат монопол за работа в тази част на страната - в района на Банско, Мелник, Кюстендил, Гоцеселчевско и работят без контрол. Принизяват се високите постижения на школата, има пределна фолклоризация, включват се астрологически сцени. В Бистрица е представено
"Колелото на живота" в наоса на църквата. Дебърската художествена школа е свързана предимно с резба и строителство. Тя е създадена от майстори от Дебърско, наречени мияци - от селата Гари, Тресонче, Галичник, Осой, Западна Македония, пътуващи из страната и създаващи значими произведения. Основател
на школата е Макрий Негриев. Той работи иконостаса в църквата "Света Богородица" в Пазарджик заедно с Димитър Церовчето. Друг забележителен дебърски майстор - Петър Филипович
- Гарка, създава иконостаса в скопската църква "Свети Спас", в Бигорския манастир, Крушевската църква и много други. Родът Филиповци от с. Осой създават иконостаса в църквата "Света Богородица" в Казанлък, в църквата "Св. Благовещение" в Прилеп, както и иконостасите на ред софийски църкви. Иконостасите в църквата "Св. Св. Константин и Елена" и църквата "Света Марина" в Пловдив, църквата "Св. Богородица Дълбоката" в Асеновград също са дело на дебърската школа. Човешката фигура присъства много активно, дори има автопортрети на художниците. Пресъздават се сцени от Стария и Новия завет, образи на птици и чузовища, но няма драматизъм и сблъскване между тях. Образите са пресъздадени с възхищение. Има развитие и острота на формата, ръбове, ажури, развитие на няколко планове, активна светлосянка, развитие на силуета и на вътрешния рисунък, многослойност. Човешката фигура се движи сред огромни цветя. В църквата "Света Марина" в Пловдив са пресъздадени сцени на борба между птица и змей, образи на Св. Георги и др., които напомнят за античното изкуство. В ц. "Света Богородица"
- Пазарджик чрез средствата на резбата е пресъздадена сцената "Богородица - Живоносен източник", както и сцени от Стария и Новия завет. източник: www.bg-istoria.com/