Маслената живопис е процес на боядисване с пигменти, които се свързват с помощта на масло, в началото на съвременна Европа това е преди всичко ленено масло. За целта лененото семе се вари със смола, например борова смола или доритамян, които са наричани лакове и са високо ценени заради гланца си. Други масла които са използвани включват това от маково семе, слънчогледово семе, орехово масло и шафраново масло. Художниците понякога умишлено използват бои с различни масла в една и съща картина в зависимост от ефекта, който искат да постигнат.

Въпреки че маслените бои са използвани за първи път за направата на будистки картини от индийски и китайски художници в западен Афганистан  някъде между V и IX век, те получават популярност едва около XV век. Възможно е технологията да е изнесена на запад през Средновековието. В крайна сметка те се превръщат в основната среда, която се използва за създаване на произведения на изкуството след като стават широко известни предимствата им, особено пред темперните бои. Преходът започна с ранната холандска живопис в северната част на Европа и до началото на Ренесанса почти напълно заменя темперните бои в по-голямата част на Европа.

Поради гъстотата им, маслените бои обикновено се използват с разредители, най често терпентин. Степента на разреждане на боите предопределя плътността на покриваемост. В най-разредена форма при маслените бои се използва терминът акварелна техника. При неразредени бои и при по-дебело покритие е налице релефна техника. През последните години са открити водоразтворими маслени бои, които до известна степен заменят използването на традиционните маслени бои. Водоразтворимите бои съдържат емулгатор, което им позволява да бъдат разредени с вода (а не с разредител за боя), а също така спомага за много бързото изсъхване (1-3 дни) в сравнение с традиционните масла (1-3 седмици).

Маслените бои се считат за една от най-сложните и скъпи техники в живописта. Освен дългото съхнене, използването им предпоставя покриването на картинната повърхност (платно, дърво и други) с някаква основа, наречена грунд. Оскъпяването идва и от това, че маслените бои се отличават с дълготрайност и качество и съхраняват дълбочината на тона. Когато липсва някой цвят, той може да се получи със смесването на два или повече цвята. Боите се смесват на дървена, стъклена или керамична палитра. Съвременните пигменти са по-ярки, по-устойчиви и имат по-голямо цветово разнообразие от тези, използвани от старите майстори. Те също така са много по-малко токсични. Източник:bg.wikipedia.org