Маниеризъм


Думата идва от италианското "maniera" и означава "стил". Това е период от историята на изобразителното изкуство, който се развива от около 1520г. като продължение на Зрелия период в Ренесанса. Продължава до около 1580г. в Италия, когато Барока започва да го измества. За разлика от Италия, Северния маниеризъм се задържа до началото на 17 век.

През Ренесанса живописта достига своя връх благодарение на художници като Леонардо, Микеланджело и Рафаел, които постигат всичко, към което са се стремели художниците от предишните поколения. Те съчетават съвършено красотата и хармонията с правилното изобразяване на природата. Новите творци обаче, търсят нещо ново, отхвърляйки тази хармония, с което да надминат своите предшественици. Както Леонардо е казал: "Жалък е ученикът, който не надмине майстора си", но тези които не могат, започват да подражават на майсторите. Грешката, че следват маниера, а не характера е причината периода по времето на тази мода да се нарича Маниеризъм. Творците започват да изпъкват с въображение и изобретателност. Някои от тях прибягват до странни експерименти. 

Характерни при Маниеризма са различните подходи, повлияни от хармоничните идеали свързани с ренесансовите художници. Периодът се отличава с изкуствените си качества и композиционно напрежение и нестабилност. Човешката фигура се изобразява в преувеличена реалистична среда, а фигурите често са издължени и композирани в сложни пози. Стилът се характеризира и с по-емоционална и изкривена гледна точка. В живописта цветовете са неестествени, а пространствените пропорции - нереалистични. Композиционно може да липсва фокусна точка.

През този период, обичайно както при всички, изкуството отразява напрежението през това време в Европа. Най-видни представители на периода са:
* Андреа Паладио (1418 - 1580г.)
Андреа ди Пиетро де ла Гондола е от Северна Италия. На 13 години става чирак в каменоделската работилница на баща си, но по-късно бяга в град Виченца.
Най-голямо влияние му оказва Джанджорджо Трисино, който му е учител и измисля името му Паладио. За образец в своята работа той използва класически образци, но се вдъхновява и от големите архитекти на Ренесанса (най-вече - Браманте, Микеланджело). Никога не повтаря образци, а подхожда към всяка задача различно, според спецификата и. Стреми се да съчетава естетическите принципи с финкционалните особености на сградата. В резултат се получава една изключителна, хармонична и елегантна постройка. Той единствен от ренесансовите архитекти дава името си на стил, запазил се до 19 век - паладианство.
Негови постройки са вила "Ла Ротонда", вила "Трисино", вила "Пизани" в Монтаняна.
* Бенвенуто Челини (03.11.1500 - 13.02.1571г.)
Роден е във Флоренция в семейството на музикант. Той е един от най-видните художници, скулптори и ювелири по това време. Най-значими творби са тези, които изпработва във Франция и след това при завръщането си във Флоренция. Във Франция усвоява техниката на леене на бронз и започва да изпълнява големи поръчки. Създава много статуи и реставрира антични произведения.
* Джовани да Болоня (Жан дьо Булон или Джамболоня)
Родом е от областта Фландрия, но учи в Антверпени отива в Рим, където изучава антична скулптура. Той е силно повлиян от Микеланджело, но създава свой собствен стил. През 1553г. отива във Флоренция и работи за Медичите.
Негови най-известни творби са : "Похищението на слабинянките", "Самсон убива филистимянин", Херкулес и Нес".
* Пармиджанино (Мацола/ 1503 - 1540г.)
Един от най-големите представители на Маниеризма. Роден е в град Парма, откъдето идва и прякора му.
Той има особен стил за времето си. Успява да впечатли всички с "Автопортрет с изпъкнали очи" (1524г.). Там той решава перспективата като придава почти сюреалистичен вид. Главата е по-малка, а ръката е на преден план.
Трите най-важни и известни картини в творчеството му са:
"Божията майка със св. Маргарита и други светии", "Божията майка с розите", "Мадоната с дългия врат"(1534 - 1540 ).
* Якопо Робусти - Тинторето (29.09.1518 - 31.05.1594г.)
Един от най-видните представители на Венецианската школа. Изучава гипсови отливки на творби на Микеланджело и прави много дисекции в изучаването си на човешката анатомия. Рисува от натура и обръща много голямо внимание на осветяването на фигурите, не само от слънчеви лъчи, но и от друг източник(например факла). 

Ранни картини:
"Въведение на Исус в храма" в Санта Мария де Кармини
За Скуола дела Тринити рисува цикъла "Генезис" от четири картини( две от тях са "Изкушението на Адам" и "Убийството на Авел").

В развитието си като художник, разбира се, работата му се променя. Това си личи в широката ескизна маска, сложния ракурс, високо поставения хоризонт.

Други негови известни творби са: " Чудото на св. Марко", "Сътворението на животните" , "Тайната вечеря" в църквата Сан Маркуола, а в Санта Мария дел Орто - "Страшния съд" (1560 - 1562).
1562г. - "Откриването на тялото на св. Марко", свързана с откриванто на мощите на светеца. 
* Доминико Теотокопули (1541 - 1614)
По прякор Ел Греко или Гърка. Той е от о-в Крит.
На 26 г. заминава за Венеция да учи, а по-късно отваря ателие в Рим, където обогатява стила си с елементи на Маниеризма и венецианския Ренесанс.Той е смятан за предшественик на кубизма и експресионизма. 
През 1577г. емигрира в Испания.
Творби:
Сан Хосе в Толедо - изографисва олтара на параклиса
Есполио в Толедо - "Сваляне и разпятие на Христа" 
"Лаокоон" (1608 - 1614), " Възкресение Христово" , "Петдесетница", "Изонването на търговците от храма" - три варианта , "Погребението на граф Оргас".

 Източник: drugi.dokumentite.com





{START_COUNTER}